Най-добрата страна на историята на Пекин

Най-добрата страна на историята на Пекин

Най-добрата страна на историята на Пекин

Blog Article

Белчо се напъна да пристъпи. Сивушка направи усилие да го придружи, но не можа и той се спря.

— Долавям, но слабо… слива се с другия и се губи! — отговаря Никола, па наставя:

Захвърлиха жътвари остри сърпове и затичаха нататък, плахи н тъжни.

Почувствах се като най-големия идиот. Започнах да се обяснявам, да се опитвам да замажа.

От и за Елин Пелин в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България

- Магдалино, ако ти не жалиш себе си, пожали него! - казал някой на девойката.

Наоколо няма никой. Из гората леко шумолят босите нозе на есента и под тях слабо трещят сухи съчки.

Колко думи, молитвени и чисти, се изтръгнаха от ободрените селски души!

- Цял да ме изгорят - това съм. Мойта Магдалина иска сама да си избере другар.

“Едно време имало троица глупаци. Те тръгнали по печалба.”

Тези и много други творби са били и са част от живота на поколения българи. Те радват и натъжават, разказвайки истории за бедния селски живот със своите ежедневни трудности, но и с винаги неугасващата надежда за един по-добър свят.

Елин Пелин е художник с широк интерес към света; наред с нерадостните страни на живота той описва и красотата в противоречивата пъстрота на действителността, поезията в селския живот. С особена пластичност се отличават лиричните му пейзажи, в които хубостта на природата е свързана с труда и чувствата на хората.

Този път правихме още по-бурен секс, тя е доста приятно стегната отдолу, а пък така се овлажни, че влизах като в рая, но не можах да издържа дълго. Използвахме почивката, малко да си поговорим, погушкахме се, тя ме изненада, че беше увила малко шоколадов сладкиш с орехови стърготини, специално да ми донесе, че есента беше правила и аз много го харесах. Тъкмо шоколада малко да помогне за втория рунд, а и тя реши да ме вдигне със свирка – голям кеф. Дръпнахме още един рунд, този път я ръчках доста доволно, а след това, просто постояхме малко, да си поговорим за по-сериозни неща, като бъдещи планове, колко още ще се виждаме, какво ще правим след това и т.н.. Разделихме се, гледах я как се отдалечава в лек тръс и ѝ се наслаждавах, макар че чувствата бяха смесени – хич не ми се искаше да я пускам да си ходи, въпреки че знаех, че няма как да сме заедно.

Ние сме на доста по-скромно ??????? място на "МЕЙВАЛЪК" и "ЛАВАНДУЛА БИЙЧ" в Тюркиш!

Report this page